Историята на мъжката риза


Модерната мъжка риза има подобаващо дълга предистория, преди да придобие до края на деветнадесети век онази леко скучна форма, която й е присъща днес. През 1871 г. фирмата Brown, Davis & Co. of Aldermanbury произвежда първата риза с копчета на гърдите. Дотогава ризата се е събличала през главата. От този момент ризата се етаблира като част от връхното облекло. До края на осемнадесети век ризата е бельо и само яката й е видима. Ризата не опровергава истинския произход на своята екзистенция и до днес в съблюдаването на правилото, че в присъствие на дами е безстилно да свалиш сако и да останеш по риза, т.е. по бельо. Връхната ни риза някога е била бельо и в колективното съзнание това положение особено в западния свят се е вкоренило в спазването на определени конвенции. Немислимо е висшестоящи лица да се явят на церемония по ризи.

До края на деветнадесети век бялата риза е безусловен белег на превъзходство. Само онзи, който има достатъчно пари, за да пере ризите си и има достатъчно чифтове за смяна, може да си позволи да носи бели ризи. Всяка работа оставя своите зацапвания по ризата и затова само благородник или заможен бюргер може да си позволи да носи безукорно бяла риза.

Раираните ризи идат на мода към края на деветнадесети век. Но те трудно биват акцептирани като част от тогавашното градско и делово облекло. Пъстрите ризи винаги будят подозрението че кашират някакви петна. Като компромис възникват и пъстри ризи с бели яки и маншети. Тази комбинация днес е много любима, но не притежава достопочтената сериозност на бялата риза.


Историята на мъжката риза


Формата на яката на ризата е съществен стилов белег. Яките на ранните ризи са различни - принципно ризите се делят на такива със стояща и такива с легнала яка. До края на деветнадесети век властва безпрекословно стоящата яка в различни вариации. До тридесетте години на двадесети век стоящата яка, висока и ригористично твърда, бива постепенно измествана от лежащата яка, за да се свие в тържествеността си до предназначението да асистира смокинга и фрака и това само подчертава великолепието й.

Появява се, и в двете вариации, стояща и легнала, и подвижната яка. Тя има хигиенното преимущество да се пере отделно от ризата, но и това намеква за недостиг. Истинското преимущество на подвижната яка, е че може да варира и сюгжестира различни мнимо нови ризи. Но пък не бива да се забравя и досадната процедура по сутрешното закопчаване и монтиране. При все това има ексцентрици, като небезизвестният денди Tom Wolfe, чийто стил е много зависим от атитюда на тридесетте години, които се придържат към отживелицата на подвижните яка и маншети, а какво пък да кажем за нагръдника… А какво да кажем за ужасно високите яки на Лагерфелд, изкопирани от граф Пюклер-Мискау?

Ризата в съвременната й форма малко се е променила от края на първата световна война. Единственото нововъведение е появата на джоб на гърдите, когато през шейсетте години жилетката губи популярност. Но мъж със стил и консервативни разбирания не носи такива ризи и се учудва какво ли пък собствено би се побрало в този джоб.


Някои белези на скъпата риза:

* Малките пръчици, които при скъпите ризи са от месинг, и които се подпъхват в яката, за да поддържат облигатната й форма.
* Платката на гърба на ризата, която иде да прикрие евентуални асиметрии в раменете на господина.
* Колкото повече детайли, толкова по-скъпо.
* Напасването на райетата и каретата при прехода от рамо в ръкав - оптически нещата трябва да изглеждат убедително.
* Здравината на шевовете, независимо правени ли са с single needle, или с машина с две игли.
* Задната част на скъпата риза е по дълга от предната, за да обезпечи сядането.
* Копчетата на скъпата риза са седефени.
* Ъгълчето между предния фронт и задната част на ризата се заздравява с триъгълно парче плат. При Thomas Pink това триъгълниче е розово, за да напомня логото на марката, но този трик не върви при T.M.Lewin и Turnbull & Asser.
* Преходът от ръкава към маншета при скъпата риза е снабден с много фалти и едно допълнително копченце, което е хоризонтално.
* И този илик и илика на двойния маншет при скъпата риза е абсолютно ръчен…
* И монограмите са ръчни…