За да се обличаш по различен начин, трябва да мислиш по различен начин - присъщо на Мистър Фиш

Ако следва да обобщим тенденцията на този сезон, колкото и трудно да е това, то то е, по думите на Алекзандер Фъри, новоутвърждение на пищността в мъжката мода в една барокова прекомерност, близка до макаронизма, направо едно дендистко ''доста''.

Flamboyancy шик! Моделите изглеждат nec plus ultra, като се започне от ризите-блузони на Гучи и каишките на глезана като на палци на балерина у Андерсън, гейша кимоната на Том Браун; в ездитната, от осемнадесети век стилистика на Ан Демолеместър, във всички, обтекаеми, цветисти решения на Gucci. Alessandro Michele, творческият директор на Gucci, запазва склонност към брокат и панделки в мъжката им версия, за капак - пижама костюми от ярки коприни и отново много пищни панделки, навързани а ла Бо Брамъл около младите мъжки гърла.

Тези новости са всъщност някои доста стари трикове. Michele сам признава целия понтификационен жаргон на едновременните понятия, на gender-bending look, на философските цитати от Ролан Барт и носталгията по седемдесетте. Всичко това ни води малко по-назад, в края на шейсетте в Лондон, в малък магазин, отдавна забравен, в Мейфеър, чиито търговски торбички имат мотото ''Присъщо на господин Риба". А също и в салона на Кристофър Гибс, богат и ексцентричен търговец на антики, който определено носи този антикизиращ повей в партитата, които дава, както и шика на етно-вълната, водейки в Мароко Ролингстоунс…

Дизайнерът-риба е безусловно Майкъл Фиш. В официалните за мъжете според сковаващите предразсъдъците на 19-ти век аутфити на Turnbul & Asser през 1965 г., г-н Риба, както той обича да се нарича, лансира широката, ярка шарена вратовръзка, станала известна като "Kipper"-вратовръзка, с всички асоциации на пушена риба и напращял от желание момък. Най-малкото Фиш я кредитира като такава, защото вратовръзките вече са се промъкнали сред широките кръгове на обществото, като например при следвоенните Zoot suiters, чиято мода е форма на сарториално ребелинство. Рибоподобните вратовръзки на "Търнбул енд Асер" окупираха приемливата страна на кошмарното мъжко облекло от онези години, прието от обикновения човек, и, наистина, бяха въведени в Щатите от Ralph Lauren година по-късно, когато Neiman Marcus му помогна да намери компания, наречена Polo.

Fish освежи историческото одеятелно наследство на 18-ти век с неговите богати брокати, бродерии и военни куртки, нововъведе дендистките мускетарски ризи, с обемисти ръкави с рюшове и дипли и се поклони на мъжката шия, на която Брамъл отделяше не по-малко от четири часа по време на сутрешния си тоалет, за да я драпира със специален шал.

Неговата ''рокля за мъже", носена от Джагър както и Bowie, бе нещо като удължена риза, или риза-нощница, един вид роб дьо шамбр за мъже, на които не им пука; други ризи на Фиш се драпираха като ренесансови дублети и много паснаха с високомерието си на аристокрацията. Миш-машът на тези епохални позовавания се превърна в онази стилистична "рибена чорба", гдето историята се срещна с модерността за нов моден триумф: Тренчкот от четиридесетте с тесни рамене, костюм на махараджа с Джавахарлал Неру яка; кожено наметало с пастелно розов панталон, това е малка част от ексцентриките, "присъщи" на господин Риба, по които състоятелната мъжка клиентела направо полудя... Тъкани бяха последователно разкошни - коприни, брокат, кадифе.

В това, обаче се вложи и провалът на Фиш. В събития, които са присъщи и за изпитанията, на които са подложени и днешните експериментални дизайнери, началният му поддръжник, Sainsbury, потомък на създателите на британската верига супермаркети, оттегли финансирането си в началото на 70-те години. Загубата остави Fish в лутане. Той потърси нови инвеститори и се опита да се премести другаде, но икономиката е в депресия, а и акцентът на вкусовете се е изместил. Беше трудно за един дизайнер, чиито специално естетически инвенции през 60-те изглеждат остарели само след десетилетие. Той по-късно проектира копринени одежди, наред с други неща, за Ню-Йоркския лейбъл Sulka; през 1978 г., бива нает за откриване на Embassy Club, хедонистичен вариант на Студио 54 в Лондон.

Има един неоспорим полъх на мистър Фиш в модното дефиле на този сезон. То е ретроспективно в дрехите, но, по-важното е в отношението: в изобилието, в украшателността, която не търси извинение, в идеята за различието. И странен обрат на съдбата - в Лондон предприемачът на мъжка модна конфекция, Дейвид Мейсън, наскоро закупи правата за името на Фиш, с планове за възстановяването на линията най-скоро.''Трябва да мислиш по различен начин, преди да можеш да се облечеш по различен начин'', каза Фиш, един афоризъм, който лесно може да бъде приписан и на Michele или наистина да J. W. Anderson. Мъжете са склонни тогава, както и сега, към различно мислене за дрехите си, готови да експериментират, да поемат рискове. Преди петдесет години, Риба е там, готов да им помогне да се облекат като пауни.

Майкъл Fish е роден през 1940 г. в Есекс. Започва кариерата си в модата в една уважавана модна къща - Collet, в средата на 1950-те години. Бързо той напредва до Търнбул eнд Асер - добре познати на Джермин Стрйт shirtmakers, които са се специализирали в ризи, изработени по мярка. Пристигането на Майкъл Фиш в Търнбул енд Асер е глътка свеж въздух за компанията. Неговото силно въображение и цветни дизайни помогнаха на фирмата да се движи отвъд консерватизма си и в крак с времето. Фиш промени кройката на ризата с висока яка, той въведе бродерия и рюшове, набори и пластрони.

През 1966 г., след девет години в Търнбул и Асер, и по-кратък период като асистент дизайнер на Джон Стивън, Майкъл Фиш отвори собствен магазин, "Mr. Fish". Негов бизнес партньор е Barry Sainsbury - богат млад предприемач от горната средна класа, с добри социални връзки. Тяхната идея е да се продават луксозни, модни дрехи за елитни клиенти. Бутикът се намира на Clifford стрийт 17 в Мейфеър. Изключителността на магазина се определя от високите цени - обикновено около £ 35 за сако, £ 100 за цял костюм, и между £ 8 и 20 £ за риза. Причината за тези високи цени е в щедростта на използваните скъпи платове. Оригиналността на дрехите на г-н Фиш бе изразена в лозунга, написан на неговите пазарски чанти: "Присъщо на г-н Риба".

Магазинът е известен със своите цветни копринени и памучни ризи, често с рюшове, набори и пластрони, които са монтирани свободно около тялото, а не плътно (както при типичната риза на, примерно, Джон Стивън.

Друг дизайн, характерен за г-н Фиш бе кадифеното сако - то е обикновено с двуредно закопчаване и подчертано елегантно. Неговите известни широки кравати - известни също като "Кипър кравати", се бяха превърнали в един от символите на мъжката мода от 1960. Мистър Фиш също бе един от първите дизайнери, подвизаващ се на територията на пола със своите проекти за рокли за мъже. Най-запомняща се е бялата рокля, носена от Мик Джагър за безплатния концерт на Rolling Stones в Хайд парк на 5 юли 1969 г.

Проектите му за аксесоари също са революционни - връзките му са широко скроени, а неговите пошети са специално ръчно бродирани и десенирани. Една година по-късно, Дейвид Бауи, на корицата на албума си "Мъжът, който продаде света" носеше цветна кадифена рокля, проектирана от г-н Риба. Опитах се да съборя границите на мъжа - каза Майкъл Фиш в интервюто си за Nik Cohn. Да ми пука за масите? Исус Христос е имал само дванадесет ученици и един от тях е бил Тома неверний (Nik Cohn, "Днес не съществуват господа" , стр.145). Каквато и да е маса не може и да си помисли за дрехи на г-н Фиш, и той стана сензация в мъжкия моден свят. Той бе похвален от списания като Elle или Daily Wear. Той направи съвместни модни ревюта с Mary Quant, Valentino и Annacat. Дрехите му са били носени от Дейвид Бауи и Мик Джагър по невъобразимо впечатляващ начин…

Изглеждаше клиентелата на бутика на Мистър Фиш да се състои предимно от богати и известни, или тези, които се стремят да бъдат богати и известни. Самият Фиш се опита да не казва много по този въпрос: "Много топ лица идват при мен, но аз не давам имена, това не е в мой стил. Мога да размотавам списъка насам-натам, по мое решение недостъпен, поп звезди и филмови звезди, почти всеки може да се споменава, но аз презирам всичко това. Ненавиждам вулгарността. Мисля, че ми е присъщ определен вид шик, а шикът е нещо много специално…" (Cohn, стр 148).

В същото интервю, обаче, той заявява: "Не ми пука за вкуса. Мисля, че вкусът е дума, като любов; тя трябва да се забравя, когато чукне петдесетака, а аз дори не знам какво означава това. Всъщност мисля, че съм много вулгарен. Революционерите трябва да бъдат вулгарни." (Cohn, р 145). Въпреки, че може да изглежда, че вторият цитат е много по-честен израз на истинската политика на г-н Фиш, истината вероятно е някъде по средата на тези две твърдения. Какво Фиш се опита да направи и направи, може да се спори, но той успя да създаде flamboyancy шик. Това е опит да се оспорят традиционните представи за контешко държане.

Beau Brummell има една много известна фраза: "Казаха ми, че съм бил елегантен, но това очевидно не е така, щом сте го забелязали…" Отговорът на г-н Фиш ще бъде: "Вече не." Не и след шейсетте години. Успехът на магазина си и елитния списък на неговите клиенти му дава право да го каже и да остане надежден авторитет в областта на модата, признат от модни фотографи от ранга на Дейвид Бейли, Патрик Личфийлд, лорд Сноудън (Тони Армстронг-Джоунс) и актьори като Терънс Стамп и Джеймс Фокс. Важно е да се каже, обаче, че този му успех не трая дълго. Оттеглянето на Barry Sainsbury като финансов поддръжник, след изтичане на договора за наем на помещение, използването на скъпи материи скоро причини финансови проблеми. Nik Cohn в "Днес не съществуват господа" (1971) усети, че звездата на г-н Фиш като дизайнер гасне. Той очаква от него да отиде на едро или сключи сделка с верига магазини, а това не се случи. Смяната на Barry Sainsbury като инвеститор, доведе до финансови загуби и решението да се затвори магазина в началото на 1970-те. Майкъл Фиш опита за кратко да възкреси своя бизнес - през 1974 г. той откри нов магазин в Mount Street, този път с рок мениджъри. Въпреки това 1974 не е 1966 - Лондон вече не е място за забавление и идеята за бутика пропада лежерно - продажбата на скъпи дрехи за елитна клиентела изглежда не на място в страна, която се бори с рецесията. Майкъл Фиш се оттегля от модния свят като цяло, и прекарва остатъка от дните си като собственик на нощен клуб.

Значимостта на неговите бутици, обаче, не трябва да се подценява. Голяма колекция от неговите проекти във Виктория и Албърт музей е доказателство, че между 1966 и 1970 г., той е един от най-важните модни дизайнери в Swinging London, изобретател на Peacock стил, възродител на неувяхващия шик на дендизма. А всичко спиращо дъха в съвременната мъжка мода иде оттам…