Истинското значение на думата Лукс

Още Коко Шанел отбелязва саркастично, че обратното на лукса не е бедността, а вулгарността. У нас луксът най-често не избягва участта да бъде самата скъпоструваща и в буквален, и в преносен смисъл вулгарност на показа. А и такава злоупотреба с понятието лайфстайл. Шеговито бих могъл да допусна, че съществува лайфстайл без стайл, а също и лайфстайл без лайф, а защо не, в по-тежки случаи, и без двете..

Да имаш стил означава от копчетата за ръкави до чашата за чай, от халата - до крановете в банята, всичко да бъде в прекрасно съгласие, а не да се ползват фетиши на състоятелността. За да имаш стил на живот, преди всичко означава да бъдеш жив, а не полумъртво затрупан от вещи.

Наличието на луксозни стоки съвсем не значи, че се схваща пълноценно какво собствено е луксозното в тях, освен високата им цена и това, че престижното им наличие се явява статусен белег. Луксът е и отказ от нещо в полза на друго, а не престижно всепотребяване на всичкото.Затова нашите списания приличат на "луксозни" наръчници за балсамиране на трупове - вие предоставяте тялото си за всевъзможни рекламни акции, които не ви правят по-живи, а по-мъртви.

Не се схваща и, че луксът е консервативност. Луксозни са неща, следващи традиция и даващи спокойствието на неизменното от векове. Луксът е лимитирана серия, или дори солитер - нещо изработено само за едного. В България за луксозно минава конфекционното, а не откутюрното, натруфеното, вместо изчистеното, ерзацът, а не оригиналът. В България не са разработени и стилистиките на "луксозното говорене и писане".

В жестокия си вариант модата, луксът и стилът не избягват приликата с опръсканата с кръв маркова мушама на "Американски (-я) психар", а във въодушевителния - този на добре известните ни от детската книжка за Макс и Мориц пакости и лудории, но вече вършени от пълновръстни маниаци, съгласили се на едно скъпоструващо робство. Виждали ли сте платинените белезници с брилянти и рубини на Кристиан Диор? Нещо такова…

Луксът е солитерен, етернитален и свръхузуален - в направа за едного бива съзерцавана вечността, над простото предназначение на употребата.

Луксът е и да знаеш всичко това, освен да имаш просто вещите...
И знаейки го, да си над нещата...