Съветите на Мистър Джоунс

Дилън Джоунс дълги години е главен редактор на GQ, списанието ментор по въпросите на стила и интересите на джентлемена. Идвал е в София преди години за партито на Спас Русев в Кемпински, на което бе представен неговия наръчник за добри обноски, в присъствието на куп други бляскави мъже, като да кажем Ник Фолкс и двама-трима обезнаследени принца. Имаше остроумни наблюдения върху българската елита, които с хладка безцеремонност сподели. Примерно: "Някои приличаха на Парис Хилтън, други - на Димитър Бербатов; имаше изискани мъже в много скъпи костюми, както и други, които сякаш имаха собствена охрана (в България, ако нямаш собствена охрана или джип "Мерцедес" с личен шофьор, все едно, че ходиш с табелка "Учебен" на челото - в действителност това трябва да е ново правило, добавено от местния ми преводач)."

Преценява като умерено успешен своя наръчник по държане в обществото - "Правилата на Мистър Джоунс за успешния мъж" - която вдигнала малко пушилка. В новоразвиващите се пазари, обаче, тя станала суперхит и сега е издадена в Русия, Китай, Полша, Унгария, Корея и Румъния, както и в Гърция и Съединените щати. Но именно в България той бил суперзвезда - и това го накарало да се замисли, че към високите стандарти посягат онези, които в никой случай не могат да си ги позволят.

По отношение на дрескода за мъже е безкрайно изобретателен - не натрапва сложни схеми и съветва винаги да разполагате с едно шикарно сако, което, като метнете на гърба си, дори да сте със съдрани дънки, можете да влезете и в най-скъп хотел. Разбира се моите възгледи за кентаврическата природа на сакото са по-изискани, но ще ги споделя друг път. Джоунс смята, че съобразно възрастта си, мъжът трябва да мине висок клас конфекция, преди да стигне до сарториални костюми и sumisura. И може би е прав.

А ето и квинтесенцията на представата му за стила като нов идол:

"Ако въобще има някаква промяна в обществото през последните няколко десетилетия, то е в начина, по който стилът измести класата като измерител на успеха. Новите богове на тази езическа култура са скъпа кола или дизайнерски шлифер, не привилегирована банкова сметка или членство в голф клуб. И не е нужно да носите колан от изкуствено въже, за да кажете на всеки, че сте от грешната страна на стената. Достатъчно е да си сложите обувки с квадратни пръсти, ръкавели от фалшиви диаманти, широка вратовръзка като за футболист или сако с четири копчета".

Любимият ми момент в София беше, когато Свет ме представи на местно величие, който помисли, че съм мениджъра на местен футболен клуб. "А, господин Джоунс", засия той. "Вие имате толкова благороден акцент!"

Е, какво да се прави - Англия винаги е била високомерна…