Парадигматика и прагматика
на яката

Голяма яка с дълги краища и едно единствено копче е известна в света на модата като класически Kent. Подходяща е за формални случаи и й приляга неголям възел. Подходяща е за джентлемени, дефинитивно нерешени за експерименти и новомодни нововъведения. С две думи, говорим за скучно решение…

Междинна разновидност представлява яка с леко раздалечени краища, която предполага значително по-обемист възел. Има нещо жабешко в тази яка…

Яка с още по-голям разрез е предназначена за уиндзорски възел, но понякога й пасва и по-малък възел. Просто нюанси…в парадигмата…

Яката може да е със значително по-високо столче и с две копчета - много елегантно, но не и за късоврати мъже.

Съществуват и яки, които не се закопчават и оставят врата свободен. Носят се без вратовръзка и очевидно са предназначени за свободно време и свободни духове. Носят ги мъже, които ненавиждат вратовръзките. И, уверявам ви, ефектът е поразителен.

Яка, чиито заострени краища се придържат от игла, която, освен това и повдига възела на вратовръзката, се носи само с вратовръзка. Нарича се Pin-Collar. Претенциозно решение за познавачи… с дебели портфейли. Иглата няма как да не е златна…

Първоформата на Button-down е един мек вариант, при който върховете на яката лягат меко и е известна в Америка като soft roll collar.

В Европа е популярен един вариант на горното с по-малка яка, който няма много общо с оригинала и е предназначен за по-малък възел. В известна степен изглежда доста тесногръдо. И мекушаво…

Италианските производители на ризи предлагат една разновидност на US-класика с по-висока яка и две копчета, очевидно подходяща за по-дебели възли.

Яка със значително раздалечени ъгли и високо столче с едно копче, е подходяща за вълнена вратовръзка с голям възел. Не стяга врата. Този тип яка може да бъде с по-прибрани върхове, или пък с екстремно раздалечени върхове, която разновидност е по-малко формална от Kent и е предпочитана от познавачите, но без подплата, в мек вариант. Напоследък този вариант е натоварен с известна претенциозна деловост. Искам да кажа, че клони към мимолетно клише.

Достигаме до един много елегантен вариант, на който аз залагам като на конни състезания в Аскът, със заоблени върхове на яката, които под възела на вратовръзката се придържат от специален стег. Този вариант лъха на прекрасна старомодност, понякога го носи и Лагерфелд, а също и моя милост…

Същият вариант, но не със заоблени върхове, а неизлизащи от контура на столчето, напомня късния деветнадесети век и е подходящ за вратовръзки с малки възли. Има разновидност, в която върховете на яката меко полягат надолу, отвъд столчето, като един реверанс към възела на вратовръзката - екстравагантно и премислено като Папската стълба на Бернини.

Описаните дотук яки като форма и предназначение са в пряка зависимост от формата на реверите на сакото и тук правила няма, има интуиция.

Стояща яка, известна у нас като войнишка яка, някога, при възникването си, е била предназначена за прикачване на допълнителна яка, а днес е неформална яка, към която посягат артистични натури и диригенти, обличащи вместо фрак, нещо като маоистка куртка, а също и художници-наивисти, сещате се кого имам предвид. Типична е също и за нощните ризи.

Стигаме до най-формалната и най-прекрасна яка, за фрак и смокинг - счупената яка, която в началото на двайсети век е част от деловото облекло, а днес се носи с Cut. Изключително елегантна, придава на мъжкия врат една привлекателна острота… Тя е предназначена за папийонки, но стои добре и с вратовръзка… в абсолютно несъгласие с правилата… Дженлемени, които носят риза с такава яка и денем, практически нямат ежедневие, а това е много шик…

Warum nicht?

О, Русо Митничаря, но това не е кръстословица…