Мъжкият костюм като култ

Познавах богат грък, който много обичаше да се показва с мен, а като се замисля, в светлината на ретроспективата, май и аз с него. Да се превърнеш в пособие за ексхибиционизъм в света на модата е донякъде ласкателно. Винаги се избираха за мизансцен на нашите явления из локали и ресторанти много сценични места - подиуми, тераси, централни маси, променади, в дъното на които сме ние и на фланьора му секва дъхът. Оставаше само като една Марлене Дитрих, да пращаме предварително осветител, за да се уточни режима на нашата поява. Едно надникване в гардероба на господин Филипос Пименидис ме възправи пред щендери, повече отколкото в реномиран магазин и костюми, костюми, разпределени внимателно в цветовата палитра. Филипос казваше: "За мен костюмът е култ!" и в известна степен мразеше горещите лета, поради невъзможност да се носи сако.

Костюмът, превърнат в култ или не, е просто визитна картичка на мъжа, в която разчетимите детайли са кройка, финес на аранжимента, монархическо пълновластие на стила, гравирано в монограми, лекота на появата. Костюмът трябва да се носи с достойнство и респект към себе си, към другите и към качеството на дрехата. Просто трябва да се носи така, сякаш е част от самите вас, а не като да е нещо купешко и като да сте го сложили за първи път и това е непоносима тегоба…

И така, има мъже, за които закопчаното сако е тежко изпитание, както поради благоутробието им, така и поради селските им навици. Няма да им препоръчаме да носят фрак, а ще им напомним как, въпреки корпулентността си, Джанфранко Фере прекрасно се носеше с перфектния си и перфектно закопчан, двуреден костюм. Да не говорим за Поаре, който също е бил въздебеличък, и след като приближаваме епохата, защо не и филмовия Поаро… Какви костюми, каква кройка! Апропо, нищо по-печално от разкопчан двуреден костюм… Но голям куриоз преставляват и мъже, на които най-долното копче на сакото е закопчано, това никога не се прави, освен ако не сте с военна куртка в казармата…

Има мъже, за които възелът на вратовръзката е тежък воденичен камък и, винаги разхлабен и с откопчано връхно копче на ризата, дава сигнал за профанските навици на притежателя. Това прави особено тягостно впечатление при политически лица, които улисани в партизанство, ни натрапват непоносими аутфити, понякога подпомагани от мимолетни модни решения. Сако с тишърт в парламента и салоните на властта, например, дойде като дизайнерско решение за млади хора, но то представлява абсолютно покушение връз добрия вкус и протокола, когато става дума за делегирани лица. Има нещо съмнително и неуважително в политик с тениска и сако.

Костюми в мижавия мишо сивокафяв цвят с торбеста американска кройка "Сак" допълват пейзажа на неугледността сред несигурни в стила си мъже. Страхът от чистия цвят издава тесногръдие, а понякога и пролетарската презумпция - да не се цапа… При всички случаи сако с омазнена яка, панталони, пазещи спомена от неотдавнашен дъжд, или пък ръкави с лъснати подлакетници не говорят добре за съответното лице, което не ще бъде благосклонно прието.

Подпетени крачоли на панталоните, а понякога дори и прокъсани, е също непоносима гледка. Случвало се е да видя по време на телевизионни снимки не само в студио, модератор с неподгънат панталон с издайнически карфици.

Тиранти, както знаем, не са за всеки, но колан със странна катарама, препасан така, сякаш свалянето му ще е тежко покушение, леко напомня пояса на бай Ганя със скритите вътре мускалчета с розово масло. Но как да не ви споделя, че съм виждал на бал господин с фрак и колан!!! на панталона. Тук дори и пояса на бай Ганя би бил по-интактен!

Неразшит етикет на ръкава на сакото, както и неразшити шлицове е печална гледка. Има мъже, които не посмяват да разшият дори джобовете на сакото си, не защото няма какво да сложат там, а защото си мислят, че така трябва. Неугледно явление представляват също препълнените джобове на сакото и панталона. Но шлагерът в тази посока е обемиста връзка с ключове за кола и иммобилии, гордо подрънкваща на дирника на костюмирания. Напоследък е модно от джоба на панталона да се подава нещо като верига на метъл, но в по-галантен вариант. Не е ли достатъчна изящната верижка на джобния часовник?

Запретването на ръкавите на сакото, или пък повдигането на яката му, са сред волностите-издевателства над костюма. Запретването на ръкавите бе модно през осемдесетте години, за да се види пъстър хастар - но, питаме се, ако сакото ви е достатъчно скъпо и копчетата се откопчават, а илиците не са просто маркирани, тогава какъв е проблемът.

Носенето на сака и панталони от различни комплекти, без оглед на хармонията в цвета и материята е доста плебейско.

Носенето на костюм с нещо като туристически обуща на алпинист, които обемно напират изпод крачолите, е много смешно. За такава зиморничавост все пак са предназначени ботинките Балморал.

Кентаврическите аутфити, към които и аз запазвам склонност, могат да се експериментират само от мъже с много вкус и усет, иначе се превръщат в карикатура…

И най-важното - пожеланият костюм следва да бъде умело и деликатно персонализиран чрез монограми и аксесуари, за да не изглеждате като да сте на проба, или пък като дефилиращ в евтино модно ревю…

Благородството задължава, носенето на костюм също…