Thom Browne - многоталантливият корифей на ретроградността

Thom Browne, е удостоен с CFDA за мъжко облекло през годините 2006 г. и 2013 г. и от GQ като дизайнер на годината през 2008 г., и е също носител на наградата на Cooper Hewitt Design Award през 2012 г.

Той започва бизнеса си с някакви си пет костюма за продан през 2001 г., като ябълката на Рокфелер и въвежда готова за носене колекция през 2003 г.

Традиционно базирани, неговите ръчно изработени костюми са се превърнали в зашеметяващи колекции, признати от музеи по света още със създаването си, включително Института на костюма в Метрополитън мюзиъм, музея "Виктория и Албърт" и музея на модата в Бат.

Иновациите на Браун в шивачеството се идентифицират в галантния скандал и помирение, почти като хваналите се за косите манекенки на Ричард Ейведън, на парадигмите на мъжката и дамската мода.

Колекциите на Thom Browne са достъпни чрез магазините Thom Browne в Ню Йорк, Токио, Сеул и Хонг Конг, както и най-луксозни дизайнерски специализирани магазини по целия свят, като Bergdorf Goodman, Barneys New York, Colette и Le Bon Marché в Paris, Dover Street Market в London, Tokyo и New York, Mr. Porter, Selfridges в London и Isetan, Hankyu и United Arrows в Tokyo. Каква космополитна ретроградност, отново в Dandy Style!

С това, като лентичка с ордени в бутониерата, макар че той заслужава и еполети, се изчерпва официозната справка за Том Браун. А вариациите му са безкрайни и влудяващо изкусителни в епатажа си, като се започне от магритовските персонажи с бомбета мелоне и подчертано ретроградни костюми с музеен привкус, деконструктивните му експерименти на преосмисляне на втвърдената социална прагматичност на различните части на мъжкото и дамското облекло и се стигне до унисекс модата, която прави.

Моделите му жени силуетно се доближават до Миа Фароу във "Великият Гетсби" и всичко свързано с епохата на чарлестона, ала всъщност са предоставени на маскюлинен regime ancien на обличане и микс. Моделите му мъже понякога носят нещо като дамско жакетче а ла Коко Шанел, която в тези му колекции, достойни за атмосферата на Pitti Uomo Firenze, подлежи на симпатично, но и почтително иронизиране и адаптация в понятията на съвременния гламур. Лагерфелд тук със сигурност се е побъркал от завист и е решил че кайзерството му е силно застрашено и сведено до оперетна отживелица…

Деперсоналистичната нотка витае около нахлупените над очите мелоне, а целият шик на двайсетте години, това безкрайно, напоено с шампанско и дюбоне предвоенно кабаре, се прокрадва в съзнателно състарените и развласени, като че оцапани с черен хайвер материи, с имитирани дупки от молци, старите куфари-гардероби, които мъжете леко налудно разнасят като герой на Патрик Модиано, бягащ от властите и мобилизацията, при това прекалено гримиран като Рудолф Валентино.

В дамските колекции мъжката кравата е превърната в малка шапчица бубикопф, а конструкцията на феминизирания мъжки костюм, свален от своя пиедестал на Savile Row, е доведен до елегантно очудено и очудовищено посмешище. Много, много свобода има в тези интерпретации и сюрреалистични експертизи, непосилни за гипсираните в конвенция.

Мъжете модели носят и нещо като малки дамски чантички във формата на дакелче, лека препратка към мечето Алойсиъс, което Себастиян Флайт упорито разнася в "Завръщане в Брайдсхед" на Ивлин Уо. Защото дори и онова, което няма началото си в дендизма, няма как да не свърши тъкмо там...

Музеизиран още сега, имам чувството, че Лайза Минели би изкупила всичките му колекции, а колкото до мен - засега, уви, не мога да си го позволя…