Облеклото на джентълмена:
Дендизмът като стил

Създател на този стил се явява преждеспоменатият Beau Brummell, който сюгжестира маниер на обличие и поведение, основан на показна простота, едноцветни материи и сдържана употреба на аксесуар в противовес на слонската украшателност на френската мода.

Налага черното като цвят за мъжкия официален костюм и превръща драперията на вратовръзката си в апотеоз на мъжка елегантност.

В началото на XIX век младите англичани-дендита налагат тази мода;  опростен, елегантен костюм, състоящ се от дълги панталони, сако, жилетка и палто, всичкото това, гарнирано със спиращи дъха акценти, изпъкващи на този нормативистичен фон.

С това свършва семплата енциклопедичната справка и остава  невероятният изблик на въоражение, ексцентрика и бизарност, съставляващи този стил на обличане. 

Бодлер определя дендизма като последен изблик на героизъм в упадъчни епохи и го съпоставя с поетическото творчество, с най-сурова монашеска дисциплина на съблюдание на такова бляскаво самообладание, което зачудва всички, без  Денди да бива учуден от каквото и да било.

Героят на Юисманс Дез Есент пък, увещава шивачите и обущарите свято да съблюдават заповедите на кройката и ушиването и заплашва с парична анатема в случай и на най-малко несъблюдание на завети и наставления.

Дендизмът е маниакално идиосинкразен, той е абдикирал монархизъм, обезнаследен аристократизъм, евакуирал в пределите на тялото артистизъм. Потенциално хомосексуален е, защото е нарцисистичен. Той е метафизичен във високомерието си и се радва на удоволствието на недокоснатост и неприкосновеност. Денди е изкупителят на вещите и ги освобождава с елегантност от първородния грях на превращението им в стока. А според Балзак, ставайки Денди, мъжът се превръща в принадлежност на будоара, най-хитроумен манекен.

Известна е маниакалната страст на Уилям Уенрайт към ябълковозеленото, превърнало се в хералдичен цвят на дендизма, склонността на Марсел Пруст непрекъснато да си сменя белите ръкавици, епатажът на маркеза Казати по каналите на Венеция да бъде съпровождана, освен от ослепително красивия си гондолиер и от два гепарда на диамантени поводи или пък склонността на Стивън Хорсли да бъде фланкиран, като инфанта на Веласкес, от миниатюрно джудже, облечено в копие на собствения му костюм и още, и още…

Тази справка предприемаме, за да насърчим добронамерено предпазливост, ако решите да разработите вариация връз този стил и да я авторизирате. Преди всичко следва да бъдете маниакален в някаква посока, да сте смущаващо образован, да рискувате да се разорите по антиквариатите, снабдявайки се с лични, солитерни несесери с прибори, да останете неразбран сред профани , най-подир, адютант да носи след вас мебели за перманентното ви, дворцово удобство.

Не се заблуждавайте! - ексцентрика в дендистки смисъл не е да се явиш на прием, обут с Bottes forte и с Pickelhelm с Plumage на глава, това е маскарад. Веднъж на деня на Кралицата, национален празник на Кралство Холандия, се явих на приема  с бандолер от моаре, една определено монархическа инсигния, събрах погледите на всички и отсрамих републиканската невзрачност, на която ние, българите, сме обречени.

За да бъдете Dandy, следва да имате проницателността да отсъдите, че насладата, която ще изпитате, надвишава многажди скептичните погледи, които отровно ще ви сподирват…

Фото:
1. Акварел на Beau Brummell от Richard Dighton, 1805 година
2. Yeshwant Rao Holkar II от Indore в западен тоалет, 1929 година
3. Портрет на Charles Cordier от Jean Auguste Dominique Ingres, 1811 година