Изборът на бижута е една отговорност към костюма, а когато го е заместило едно неглиже, по-добре да няма никакви бижута…

Едно от най-елегантните неща, които можем да видим на нозете на съвременния мъж, в отличен унисон със смокинга или костюма му, това са салонните пантофи.

Пошетът е от онези церемониални аксесуари, които открояват своебразието на джентлемена, всяка негова гънка говори за степени на самообладание и сигурност, доверени на тази малка галантна драпировка.

При Kiton се шие дефинитивно на ръка с бели памучни конци, рамото, така нареченото неаполитанско рамо, като най-съществен елемент, по специална рецептура се обработва на ръка, за да се придаде обем чрез набор, илиците се обшиват също ръчно с копринени конци.

Когато става дума за "неаполитанска кройка", неизменно се стига до най-знаменитата особеност на неаполитанското сако - мекото рамо. Този атлас, който държи, както казват италианците sulle spalle, върху плещите си, тайната на италианската мъжка елегантност, една голяма лекота, постигната по нелек начин, сърцевина на понятието sprezzatura.

В съответствие с дрескод Formal мъжете обличат класически костюм, желателно черен или вечерно син. В определени социални кръгове Semi-formal може да означава и Black Tie. Но в най-общия случай така се обозначава най-неофициалният от официалните стандарти за облекло. 

Днес смокингът е стандарт за вечерно мъжко облекло. Носи се с папийонка в черен цвят от сатен или коприна и пояс - cummerbund. Ако кавалерът придружава дами в театъра или в операта, особено ако е в ложа, той непременно трябва да е в смокинг.

White Tie, отбелязано на поканата, предписва възможно най-тържествен и софистициран стил на облекло за присъствие в изискано общество на вечери, балове и ресепсии. В присъствието на особи, височайши и официални лица, вечер мъжете носят пълно вечерно облекло, а именно...

Джентлеменът обожава немислимо фините материи на Лоро Пиана, деликатно-драматичните дипли на Napoli su Мisura, изящно нервозната, и все пак безупречна непристореност на ръчните шевове, повече от сладострастни, обмислените пропорции, едва ли не в смисъла на канона на Поликлет, музейната памет на етикетите с монограм и дата на съшиване, флиртуващата автентика на илиците, полупритвореност на одеянието над най-изразителната част от човешкото тяло - ръката.